Особености на гъвкавото работно време

Изображение: Shutterstock

В днешния бързо развиващ се свят традиционният модел от 9 до 5 постепенно отстъпва място на по-гъвкав подход. Гъвкавото работно време предлага на служителите свободата да приспособяват графиците си така, че да отговарят по-добре на техните нужди и начин на живот. Тази промяна не само насърчава по-здравословен баланс между професионалния и личния живот, но също така отключва безброй ползи както за работодателите, така и за служителите.

Но какво всъщност представлява работното време с променливи граници?

Работното време с променливи граници, известно още като гъвкаво работно време, дава възможност на служителите да избират началния и крайния си час в рамките на определен диапазон. Например, компания Х е въвела гъвкаво работно време със задължително присъствие, през което се очаква всички служители да бъдат на разположение за срещи, сътрудничество и комуникация, от 10 до 17 часа. В този случай Служител Y има възможност в понеделник да работи 10-17 ч., вторник 8-17 ч., сряда 8-19 ч. и така, докато не бъдат отработени часовете, договорени в трудовия договор, в края на седмицата.

Какво е нужно да знаем?

Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. (чл. 139, ал. 2 от КТ).
В случаите по ал. 2 извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. (чл. 139, ал. 3 от КТ)
В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. (чл. 139, ал. 4 от КТ)
За някои длъжности поради особения характер на работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет. (чл. 139, ал. 5 от КТ)
Съгласно установената в КТ минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, служителите не могат да работят повече от 12 часа на ден и да имат по-малко от 48 часа междуседмична почивка.
Работното време с променливи граници не влияе на задължителното време за обедна почивка.
Работодателят има право да определи различно време на задължително присъствие за различни отдели, подразделения и служители в предприятието.

Как можем да улесним процеса?

Както споделихме преди малко, съгласно чл. 139, ал. 2 от КТ времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. За максимална проследимост, на помощ идват инструменти като системи за управление на графици и отчитане на отработеното време. Така задължителното присъствие на служителите може да бъде предварително планирано в график от ръководител или мениджър човешки ресурси, а останалите отработени часове лесно могат да бъдат отчетени от самите служители в края на работния ден, заедно с извършените дейности.

Нека да кажем сбогом на хартията и ексела и да кажем здравей на TIMEON.GURU. Едно съвременно онлайн решение за управление на графици, което ще ви даде бързина, ефективност и по-добро преживяване в процесите, свързани с управлението на времето.

Повече информация можете да откриете на TIMEON.GURU.